Анализ на напрежението между Азербайджан и РФ

Поведението на Баку, особено през последните години, е критичeн индикатор за ефективността на политиката и способността на Кремъл да проектира сила в Кавказкия регион. Илюстративен пример е последната Карабахска война от есента на 2020 г., когато Баку с дипломатическата и военната подкрепа на Анкара успя да присъедини Нагорни Карабах, като го постигна под "безучастния" поглед на Путин.

Критичните идикатори, разбира се, са подробност извън очевидното - след 2020 г. регионът се измени изцяло - Армения след назидателното руско равнодушие е на път да се отскубне от московското попечителство, а САЩ дадоха зелена светлина за коридора Зангезур като стратегическа (и по-надеждна) транспортна алтернатива.

Войната срещу Украйна (фазата й от февруари 2022 г.) обаче даде нов контекст на отношенията между Баку и Москва, които се изостриха с интензитет, правопропорционален на геостратегическите флуктуации.

Напрежението започна със свалянето на пътническия самолет на азерските авиолинии миналия декември и стигна до безпрецедентната агресия срещу представители на азерския етнос в РФ, включително с изгонването на ключови фигури от диаспората в Москва.

Баку отговори реципрочно като атакува официални медии като Спутник и арестува знакови журналисти на своя територия, отмени руските културни събития и посещения на всички нива. Двете страни размениха остри дипломатически ноти и дори се допусна да се "заговори" за възможен въоръжен сблъсък.

Защо това е важно и как рефлектира върху средата на сигурност в региона на Кавказ и съседните, включително на Балканите?

Към настоящия момент и двете страни се стремят към ескалиране, използвайки всеки повод, включително на етническа основа и търсейки прозорец за придвижване на собствени цели.

Баку вижда възможност за пробив в реализирането на Зангезур, за сметка на руския алтернативен коридор "Север-юг", свързващ РФ с Индия през Армения и Иран.

Президентът Ердоган, естествен партньор на Алиев и вероятен инициатор на динамизирането на процесите, вижда възможност да възроди инициативата за Зангезур и при Тръмп, както бе направено още при Байдън. Това би му дало съществен икономически и регионален дивидент в условията на засилващ се натиск от страна на вътрешната опозиция. Турският президент, известен с гъвкавостта си, се възползва от слабостта на Иран, ангажираността на Израел на няколко фронта и стремежа на президента Тръмп да омиротворява, приоритизирайки стабилността на веригите за доставки.

В Кремъл са исторически наясно, че постигането на някакви приемливи цели от войната срещу Украйна може да мине през, да го назовем директно - "кавказки пазарлък". В Москва и Анкара го практикуват активно от 17 до 19 век в няколкото руско-турски войни.

Перспективата обаче президентът Тръмп не само да подкрепи, както се твърди, алтернативния коридор Зангезур, но и да го администрира, води до втвърдяване в Кремъл. Именно на това най-вероятно се дължи упражненото насилие от органите на ФСБ срещу ключови фигури от азербайджанския етнос в Русия, довело до смъртта на двамата братя Сафарови в Екатеринбург в края на юни.

© APA | Реджеп Тайип Эрдоган, Ильхам Алиев