Шел 210-й день 3-х дневной войны
- Иво Хасекиев
- 22.09.2022 г.
- време за четене: 3 мин.
Актуализирано: 23.09.2022 г.
Обявяването на частична мобилизация потвърждава оценките за неуспеха на руската кампания. Закъснелият ход на Кремъл адресира уязвимостите, очертани в анализа от края на август "И всё идёт по плану..." .
На този етап мобилизационните мерки не гарантират реализирането на желаните ефекти, нито могат да повлияят съществено върху очертаващия се провал на руската кампания.
В указа се дават най-общи насоки относно статута на резервистите и размера на паричното обезщетение (като на военнослужещи по договор). Удължава се срокът на вече сключените договори за военна служба (обикновено от 4 до 6 месеца) до прекратяването на периода на мобилизация (вероятно с компенсаторен ефект).
Очаквано не се определя (в скритата т. 7 от указа) численноста на планирания ресурс (обявените от Шойгу данни са с цел дезинформациия) и ограниченията по административно-териториални структури (предполага се, че ще се осъществи селективно).
Процесът на мобилизация естествено ще бъде проведен на етапи и предвид вероятното повикване само на резервисти с определени военноотчетни специалности и преминали предимно договорна военна служба (развръщането на настоящите наборници е прекалено рисково, освен в зоната на осигуряване на операцията и евентуално след референдумите) едва ли може да достигне декларираните 300 000 души с еднократен прием.
Текущият недостиг на личен състав очертава като по-вероятeн сценария с мобилизационно докомплектоване на формированията и попълване на загубите, отколкото развръщане на военновременни формирования.
Дори и след доставянето на резервисти и техника, проблемите с кадровия дефицит няма да се решат автоматично, предвид неясния капацитет на формированията да осигурят приемането на военнослужещи и тяхната подготовка, както и обслужването на въоръжението и войсковата техника и др.
Недокомплектоването преди войната заедно с акумулираните до момента загуби в жива сила и техника в хода на операциите правят трудно и без това проблематичното формиране на третите батальонни тактически групи (предвид загубите на младши команден състав в другите батальони) от бригадата/полка.
Хроничният некомплект на личен състав в мотострелковите батальони до ⅓ от щатовете, както и високият процент (20 - 40%) на отказалите участие в бойните действия засилва оценката, че нови части не могат да бъдат генерирани в следващите 1-2 месеца.
Въпреки че не може да се изключи напълно мобилизационно изграждане на изцяло нови формирования, тяхната бойна ефективност не би била висока без необходимата мотивация и бойна подготовка (примерът в това отношение е новият 3-ти армейски корпус, при това комплектован на доброволен принцип и въоръжен с модерна техника).
Оценките разбира се са с уговорката, че се базират на непълни данни.
Но по-вероятна е следната прогноза: макар и правилна мярка, частичната мобилизация е закъсняло решение.
Ако руското командване не осигури системно ротиране на силите и като цяло не преодолее проблемите с изключително ниската мотивация на силите и дефицита в младши команден състав, то няма да успее да постигне целите си в Украйна.
Все по-правдоподобно звучат анализите, че стремежът всъщност е към задържане на обстановката в сегашните граници, вероятно с осъществяване на контраудари в Донбас, и търсене на възможности за ангажиране на Киев в преговорен процес.
По отношение на актуалния дебат от последните дни за нарастваща опасност от използване на ядрено оръжие, оценките в широк диапазон са базирани на противоположните схващания за руската държавна политика в областта на ядреното сдържане. Варират от крайните интерпретации за прилагане на концепцията за т. нар. ескалация за деескалация до по-балансираното разбиране за т. нар. контролирана ескалация.
Теоретизирането на този проблем носи освен риск от погрешни прогнози и трудно преодолим морален императив. Със сигурност обаче е валиден принципът за сдържане със заплаха от възмедие („неотвратности возмездия“) и насаждане на страх („устрашение“).
Независимо от това в настоящия контекст той не предизвиква очаквания от Кремъл ефект нито в Украйна, нито на Запад, нито на Изток.
Comments