top of page

Нелинейно описание на обстановката в Украйна

Актуализирано: 11.11.2022 г.

Безпрецедентното огласяване на заповедта за изтегляне на херсонската групировка свидетелства за успеха на украинската концепция на изтощаване на противника без мащабни боеве. Потвърждава се лошото състояние на системата за отбранително-мобилизционна подготовка на федерално ниво.

Същевременно повикването във въоръжените сили продължава и след обявеното прекратяване на частичната мобилизация. Кремъл деескалира ядрената си реторика.


Независимо от това, че горните сюжети са очаквани, тяхната паралелност засилва усещането за нелинейност и като цяло напрежението в очакване на драматична кулминация.


Анализът на отделните сегменти и разкриването на мотивацията зад всеки наратив би могъл донякъде да разбие сложната структура на войната в Украйна


Какво се случва с руската кампания?


Поради стеснените възможности за структурни вариации руското командване очевидно е анализирало (по-късно от необходимото) мисията и трансформира концепцията си към стратегическа отбрана. С изключение на отделни участъци в Западна Донецка област (Авдеевка, Павловка, Угледар) преминава към позиционни действия, главно поради недостатъчния настъпателен потенциал.


Прогноза


Стагниране на обстановката и слаба перспектива за съществени изменения в следващите 2-3 месеца.


Може да се предположи, че руснаците в най-оптимистичния вариант ще постигнат незначителни тактически успехи.

Воденето на бойни действия в есенно-зимни условия изисква специална подготовка на войските, техниката и въоръжението, която обаче е под необходимото ниво.

Скептични са оценките и по отношение на инженерното оборудване предвид ниското качество на изградените досега фортификационни съоръжения, трудния за отбрана релеф и проблемите в логистичното осигуряване на руската армия (ракети, боеприпаси, специална екипировка, въоръжение, техника, резервни части, транспортни машини).


Затруднената поддръжка на групировката на десния бряг на р. Днепър, както се вижда, дефинира решението за изтегляне, вероятно и от гр. Херсон.


Допускането, че това са заблуждаващи действия за въвличане на Украинските въоръжени сили (УВС) в неизгодни боеве в градски условия трудно може да се аргументира, предвид факта, че този вариант не отговаря на елементарни оперативни изисквания за осигуряване и поддръжка на силите.


В краткосрочна перспектива не се очертават изгледи за постигане на политическите цели на кампанията, както и да ги дефинира режимът.


Какво следва тогава?


След неуспеха на ядрения шантаж наблюдаваме понижаването на равнището на враждебност в реториката до видим обрат (заявлението на МВнР на РФ от 2.11). В същото време натискът към преговори, който Кремъл инструментализира с разрушаване на енергийната инфраструктура, не очерта предпоставки за дипломатически пробив. Резултатите от междинните избори в САЩ ясно показват, че промени по отношение на подкрепата за Украйна не само не следва да се очакват, а дори не са в непосредствения политически дневен ред. Дори поведението на Съливан след разкритията за конфиденциалните му контакти с Ушаков (Патрушев) се нюансира единствено като ПР ходове.


Китайският прагматизъм в действие


Очаквано китайският президент Си Дзинпин заяви (04.11), че „международната общност трябва (...) съвместно да се противопостави на използването или заплахите за използване на ядрено оръжие, да отстоява позицията, че ядрено оръжие не трябва да се използва и ядрени войни не трябва да се водят, за да се избегне ядрена криза в Евразия“. Подобно послание отправи и министърът на отбраната Уей Фънхъ в телефонен разговор със Шойгу на 26.10.


Тук вместо прогноза ще си позволя ретроспективно теоретизиране, най-вече поради погрешното концептуализиране на китайската външна политика като агресивна и доминираща.


Така наречената нова асертивност на Китай беше формулирана като наратив в академичните среди в периода 2010-2011, в търсене на исторически паралели с укрепващите през 20-и век Япония, Русия, САЩ и Германия и прилагането от тях на военна сила в резултат от геополитическите трансформации.


Подобни аналогии не оправдават наслагването на теоретичната схема върху Китай в 21-ви век.


Най-малко новите реалности го правят неиздържано, а в теоретичен аспект по отношение на Китай отсъстват два съществени елемента от т.нар. power shift теории.


Първо, липсва китайско доминиране в регионалната архитектура на сигурност или пък овладяване на суверенитет за сметка на регионален съперник (в Източна и Югоизточна Азия влиянието и легитимността на САЩ като водеща сила никога не са трансферирани към Китай, независимо от враждебната реторика на Пекин).


Второ, няма и реални (за разлика от декларативните) политики към изместване на конкурентите САЩ, Япония, Р Корея, Тайван. В действителност, след 1993 г. САЩ постепенно нарастват силата в източноазиатската система за сигурност.


Икономическият растеж на Китай от 80-те години на миналия век е все още възможен единствено в условията на стратегическо партньорство със САЩ.


Това е и причината да се противопостави на анахронизма на Путин, който в сегашния турбулентен за Пекин период се превръща от неудобен партньор в заплаха за китайската стабилност и предизвикателство в сдържането на руската непредвидимост.


В заключение


Стратегията на Путин за управление на ръба във външната политика и разпределяне на напрежението между вътрешните центрове може и да е максимално прецизирана, но в същото време е и лишена от далновидност.


Безпорно е, че се фиксира върху изпълнение на отделни задачи и изглежда като че Кремъл прави внимателен мониторинг на обстановката и макар и със закъснение умело използва инструменти за корекция в действията. Но всъщност те са непоследователни, главно защото войната започна без пълноценна стратегия, която да позволи поетапната им реализация.

Тази привидна алогичност (решението за изтеглянето от десния бряг на р. Днепър е показателно - N.B. в хронологичен ред след провеждане на военна мобилизация, указ за присъединяване към федерацията, мерки за укрепването на отбраната...) е опит за ситуационно отиграване на проблеми.

Неспазването обаче на един основен принцип в публичната комуникация, според който действията никога не трябва да изглеждат незабавни, може да изиграе лоша шега дори в Русия...



Comentários


bottom of page