В съзвучие с Китай

Повод за тази статия послужиха няколко въпроса и подканяния да изразя мнение за развитието на обстановката в Бахмут и за резултатите от посещението на председателя Си в Русия във връзка с по-рано дадените оценки на китайската позиция по отношение на войната в Украйна. Правя го съвсем накратко, въпреки че проблемите имат много и различни аспекти и заслужават да бъдат разгледани по-задълбочено.

Като споменах в последния коментар, че зад призива на Пекин за подновяване на диалога и постигане на всеобхватно прекратяване на огъня има нещо повече от намерение за дипломатическа интервенция, имах предвид последователната китайска позиция срещу използване на ядрено оръжие и нарушенията от руска страна на международното хуманитарно право.

Дипломацията за мир (провеждане на мирна конференция) в сегашния момент като алтернатива на политиката за овладяване на военната инициатива е безперспективна не само вследствие на противоположните руски и украински позиции, но и поради практически неизпълнимите решения за понасяне на международноправната отговорност за войната във всичките нейни видове – политическа (бъдещето на санкциите), материална (изплащане на репарации) и морална отговорност.

Именно заради отсъствието на обективни предпоставки за мирни преговори (а не защото са в разрез със сегашната американската линия), подобни политически призиви в НАТО ще бъдат посрещани с неодобрение и носят риск от политическо остракиране като близки до руските цели. Затова и китайският демарш имаше повече репутационни (отколкото реални) ползи за Пекин и послужи за обмен на статусно влияние (доколкото това може да се съотнесе към руската страна) и сдържане на Кремъл от по-нататъшна ескалация.

В подкрепа на това може да се посочат оценките на американския ISW за резултатите от посещението на председателя Си, което за пореден път потвърждава извода, че съдържанието на отношенията между Китай и Русия се моделира от Пекин и то не отговаря на Кремълските очаквания. Както обикновено, китайският държавен глава заяви готовността си да поддържа Русия в ООН в интерес на политическото урегулиране на ситуацията в Украйна, но езикът в подписаното съвместно заявление за задълбочаване на двустранното партньорство не навежда на мисъл за постигнати съществени договорености, най-малко за оказване на военна подкрепа. Нещо повече – декларира, че „в ядрената война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана“.

По отношение на обстановката в Донбас.

Дали овладяването на Донецка и Луганска области до административните им граници е стратегическа цел на Путин, е излишно да аргументирам, особено в контекста след изтеглянето на руските войски от десния бряг на р. Днепър. „Освобождаването“ на Донбас беше нееднократно декларирана цел на т.нар. военна операция, включително на Каспийския форум в Ашхабад м.г. Това е и причината украинското командване да води тежките боеве за Бахмут, тъй като негово овладяване от руснаците и последваща загуба на Часов Яр (западно от Бахмут) ще застрашат стратегическата линия Краматорск-Словянск. Такъв вариант, както вече писах, едва ли ще изведе руските войски до крайния успех в Донбас (предвид предварително подготвената отбрана в Краматорск и Словянск), но би поставило под въпрос украинските намерения за провеждане на мащабна настъпателна операция.

Едва ли за някого е тайна, че отбраната на Бахмут изисква постоянно изпращане на свежи усиления, което отнема съществен ресурс за подготовката на новите украински формирования за пролетната офанзива. А дали рисковете от това решение ще се оправдаят или не, зависи и от адекватността на руското командване през следващите месеци. Ситуацията в голяма степен е идентична с тази през лятото на миналата година, когато съсредоточаването на руските усилия в Донбас създаде условия за успешните украински операции по-късно през есента на други направления. Мога само да повторя, че предимството към момента е на украинска страна и е почти сигурно, че въпреки високите рискове, то ще бъде експлоатирано.

Fortuna Favet Fortibus