Забраната за внос на руски петрол - все по-реална

Шоковото състояние на пазарите днес индикира, че акцентът в дипломатическата совалка от уикенда съвсем не е единствено върху постигането на примирие в Украйна. Фокусът е и върху опита на Кремъл да избегне забраната за износ на въглеводороди. Изправена пред напълно блокиращи енергийния сектор санкции Москва се опитва да се противопостави на възможностите за компенсиращи инструменти. Целта й е да попречи на вдигането на забраната за износ на ирански петрол. Предвид развитието на войната в Украйна обаче руската стратегия има твърде лимитирани възможности за успех.

Защо това има значение

Експертните оценки сочат, че възможността иранският петрол да се върне на световните пазари в рамките на възобновения Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД) от 2015 г. е предпоставка за облекчаване на кризата с доставките, предизвикана от войната на Русия срещу Украйна, и може да компенсира негативния ефект на санкциите срещу търговията с руски нефт.

В тази аспект Москва заплаши да бойкотира финалната фаза на преговорите с Иран (тя е една от страните, заедно с Франция, Германия, Великобритания и Китай).

Руският външен министър Лавров обяви, че Москва е поискала от Вашингтон да гарантира писмено, че бъдещата търговия на Русия с Иран няма да бъде подложена на санкции, свързани с Украйна. В противен случай Кремъл няма да одобри иранска ядрена сделка, включително чрез вето в СС на ООН.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен отхвърли исканията на Русия като „ирелевантни“, заявявайки, че санкциите, наложени след инвазията в Украйна, „нямат нищо общо с ядреното споразумение с Иран“.

Ирански служители разкритикуваха позицията на Русия, определяйки я като "неконструктивна" за ядрените преговори във Виена.

Успоредно с това генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси се срещна в събота с иранския външен министър Хосеин Амир-Абдолахиан в Техеран, за да договори пътна карта относно мониторинга на ядрената програма на Иран до края на юни, с което реално се дава зелена светлина за подновяване на ядреното споразумение.

Снимка: AP

През 2015 г. Иран и шестте държави договориха СВПД. Те постигнаха споразумение, при което повечето икономически санкции срещу Техеран, включително за износа на петрол, да бъдат премахнати, ако ядреният надзорен орган на ООН е убеден, че Иран не обогатява уран за военни цели в ядрената си програма. Износът на петрол и петролни продукти беше основен стълб на иранската икономика, но САЩ в мандата на 
 президента Тръмп се оттеглиха от споразумението и Вашингтон наложи санкции с „максимален натиск“ върху Иран. Все пак Иран успяваше да търгува, макар и далеч под 2,5 млн барела на ден преди санкциите, предимно с Китай през посредници, прикриващи произхода на петролните доставки. Освен континентален Китай, основните му клиенти бяха също Индия, Южна Корея, Япония и Тайван. За САЩ и ЕС руският петрол компенсира иранския износ, но сега, когато се обмисля забраната му заради войната с Украйна, цените скочиха до най-високите си нива от 2008 г. насам. 
Русия изнася около 7 млн барела на ден петрол и рафинирани продукти, или 7% от глобалното предлагане. Това е третият по големина производител на петрол в света.

САЩ водят разговори и с Венецуела. В събота в Каракас бяха представители на държавния департамент вероятно в опит за задълбочаване на изолацията на Русия.

СА и ОАЕ увеличават доставките...

Саудитска Арабия и други арабски страни от Персийския залив, членове на петролния картел ОПЕК+ имат възможност да увеличат производството и да успокоят пазарите като втвърдят позицията срещу Русия. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства разполагат с около 2,5 милиона барела на ден свободен капацитет. Двамата амбициозни престолонаследници в Рияд и Абу Даби Мохамед бин Салман и Мохамед бин Зайед имат цели, които динамично препокриват според актуалния международен контекст, който понастоящем не е под контрола на Кремъл.

Близки до подобна гъвкава политика са и Тел Авив и Анкара. В тази връзка те са сред най-активните посредници за решаването на кризата. Дори до степен да възстановят активния двустранен обмен в хода на предстоящото посещение на президента на Израел Херцог в Анкара на 9 и 10 март.

В енергиен контекст важен е и друг акцент от днес - президентът Ердоган кани премиера на Гърция Мицотакис в Анкара на 13.03.

Кризисният дневен ред изисква управленска гъвкавост и прагматични решения особено в нашия регион и региона на Близкия изток. Дали сме адекватни ...

Архив на Yeni Safak- гръцкият премиер Кирякос Мицотакис и президентът Реджеп Тайип Ердоган.