„Уитков – Дмитриев“ – нещо ново или?

Изтичането на предложените от СAЩ гаранции за сигурност за Украйна, (в X - Барaк Равид, кореспондент по глобалните въпроси на Axios), на пръв поглед създава впечатление, че планът за примирие „Уитков – Дмитриев“ е надградил аматьорския си непрофесионален характер в потенциално сериозен документ с приемлива дипломатическа рамка.

Формулировката, според която всяка „значителна, умишлена и продължителна“ атака на Русия срещу Украйна ще се разглежда като заплаха срещу трансатлантическата сигурност, препраща към член 5 от Северноатлантическия договор. Именно този елемент много коментатори възприеха като фундаментална промяна в конфигурацията на предложението.

Всъщност по-задълбоченият анализ показва, че американската гаранция не само не превръща плана в приемлив, но и не променя нито едно от структурните му несъответствия, които го правят неприемлив за Украйна, а в редица отношения – и за Русия.

Първо, макар текстът да е представен като аналог на член 5, съдържанието му е значително по-слабо. За разлика от член 5, който допуска широка интерпретация на понятието „въоръжено нападение“, американската формулировка поставя далеч по-висок праг за активиране – нападението трябва да бъде не само значително, но и умишлено, и продължително. Това дава поле за тълкувания и изчакване, което на практика обезсмисля идеята за автоматична колективна реакция. Възможността за формиране на „съвместна оценка“ допълнително институционализира забавянето – точно в моментите, в които Украйна би очаквала незабавна американска подкрепа.

Второ, самата гаранция не е автономен механизъм. Мандатът за решение относно параметрите на ответната реакция остава в компетенциите на американския президент. Това е политическо обещание, а не правно обвързващ ангажимент. Европейските държави са поставени в ролята на придружаващи, а не самостоятелни страни. Така дипломатическият фанфик предпоставя зависимост от американската политическа конюнктура – нещо, което Киев не може да приеме като реална гаранция за сигурност, особено в контекста на възможни промени във Вашингтон (виж процесите в Републиканската партия, оттеглянето на Марджъри Тейлър Грийн).

Трето, Москва неизбежно би интерпретирала предложените гаранции като опит Украйна да бъде де факто интегрирана в западната система за сигурност - без формално членство в НАТО. Това предполага увеличаване на руските искания към Киев и Вашингтон. Вместо да улеснява преговорния процес, гаранцията потенциално го прави още по-труден, тъй като Москва ще настоява за допълнителни корекции, контрамеханизми и преференции.

Четвърто, вътрешнополитическата ситуация в Украйна показва, че самият документ не е приемлив в настоящия му вид дори за украинските институции. Скандалът с твърденията за намеса на Секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Умеров в текста – особено по отношение на амнистията и ревизиите на клаузи, свързани с отговорността за корупция – подчертава, че документът поражда подозрения, разминавания и недоверие. Нещо още по-важно: той не обединява украинския политически елит около себе си, а го разделя. В такава среда е политически немислимо украинското ръководство да може да приеме предложението, независимо каква „гаранция“ е добавена.

Пето, ключовите слабости на плана „Уитков – Дмитриев“ остават нерешени. Най-проблемната клауза – Украйна да се изтегли от части на Донецка област, които в момента контролира, и тези територии да бъдат признати като руски – е абсолютно неприемлива за Киев. Тя е политически фатална за украинското ръководство и морално недопустима за украинското общество. Същевременно Русия не получава ясни гаранции за своите искания и би използвала всеки вакуум или неясна формулировка, за да постави допълнителни условия.

Към това се добавя и фактът, че планът е юридически и дипломатически аматьорски: термините „гаранция“, „осигуряване“, „примирие“, „НАТО“ и „група европейски държави“ са смесени без логическа структура и без ясно разпределение на компетенции. Текстът е толкова неясен, че дори професионален екип не би могъл да го превърне в работещо международно споразумение без пълна преработка.

Поради всичко това включването на американска гаранция, ала член 5, не променя генезиса на плана. Тя не го прави по-реалистичен, не го доближава до украинските или руските червени линии, и не отстранява логическите, правните и политическите му слабости. Гаранцията придава тежест на документа единствено на повърхността, но не го превръща в жизнеспособна пътна карта за мир.

В крайна сметка предложението, дори с добавените американски гаранции, остава неработещо, неприемливо и недостатъчно, за да бъде основа за каквото и да било трайно уреждане. Гаранциите не променят реалността: планът „Уитков–Дмитриев“ не създава условия за устойчив мир в Украйна и не представлява политически изпълним компромис за нито една от страните.

Dmitriev and Witkoff. Photo: Getty Images