Авантюрата "Doing Iran"

През последните години значителна част от експертните анализи разглеждаха Иран през призмата на очакван системен срив. Тази екстраполация оказваше силно влияние върху стратегическите оценки, особено в контекста на военното планиране и стратегическите сценарии. Обективните тенденции обаче показват различна динамика. Развитието на обстановката не демонстрира революционна мобилизация, а по-скоро дългосрочен процес на институционална ерозия, при който политическата власт остава консолидирана, съпроводена от постепенно отслабване на обществената легитимност.

Социалното отчуждение от официалната идеология е широко разпространено, особено сред по-младите поколения. Съпротивата срещу клерикалния режим се разширява, но не се трансформира в организирано политическо движение. Липсват централизирани структури, лидерство и консенсус относно алтернативен модел на управление. Това ограничава вероятността от внезапен вътрешен пробив, въпреки че подкопава способността на режима да мобилизира подкрепа при продължителна криза. Комбинацията от авторитарна устойчивост и институционална уязвимост създава парадокс: Иран е уязвим по отношение на дългосрочната трансформация, но остава стабилен в краткосрочен план.

Ограничени удари и последствия за режима

Основният въпрос след въздушните удари е дали висшето ръководство е засегнато достатъчно, за да затрудни задържането на властта. Иранските власти потвърдиха загубата на командири на КСИРИ, но отрекоха удари срещу висши фигури. Спекулациите за смъртта на върховния лидер Али Хаменей трябва да се разглеждат предпазливо; освен това, той отдавна е определил наследник. Историята на политическите покушения в региона показва, че такива операции не водят до автоматична смяна на режимите.

Американската стратегия и ограниченията ѝ

Нито Съединените щати, нито Израел демонстрираха намерение за директна интервенция с цел сваляне на режима — тази задача бе оставена на иранския народ. В интервю за Washington Post вицепрезидентът Джей Ди Ванс увери, че това няма да се превърне в дългосрочен конфликт:

„Идеята, че ще бъдем във война в Близкия изток с години без край — няма никакъв шанс това да се случи.“

Миналия месец се появиха съобщения, че председателят на Обединения щаб, генерал Дан Кейн, е предупредил Тръмп, че въпреки струпването на сили за ограничен удар, рисковете за американски жертви са високи, а подобна операция може да повлияе негативно на запасите от боеприпаси и оръжие. Генерал Кейн подчерта, че военните операции срещу Иран ще бъдат значително по-трудни от успешното залавяне на президента Мадуро. В отговор Тръмп заяви на 23 февруари:

„Генерал Кейн, като всички нас, не би искал да види война, но ако бъде взето решение да се действа срещу Иран на военно равнище, по негово мнение това ще е нещо лесно победимо. … Той не е говорил, че няма да правим (doing) Иран, или дори за така наречените фалшиви ограничени удари, за които чета — той знае само едно: как да спечели, и ако му бъде казано да го направи, той ще води.“

Тръмповата препратка към „фалшиви ограничени удари“ вероятно се отнася до стратегия за първоначални ограничени удари, с цел да се наблюдава реакцията на Иран и евентуално разширяване на кампанията, ако режимът не се съобрази с американските условия.

Иранският отговор и регионалната ескалация

Тези допускания вероятно не са отчели стратегията на Техеран, която се очертава с днешния мащабен военен отговор — регионална дестабилизация. Липсата на сухопътен контингент означава, че американската кампания едва ли би постигнала политическата цел за сваляне на режима. В отговор Иран предприема ескалационни действия, които целят да тестват американската воля за трайно ангажиране.

Това създава реални рискове за регионална нестабилност, включително въвличане на трети страни и потенциално блокиране на Ормузкия пролив, широк едва 33 км в най-тясната си точка, с фарватер от 3 км във всяка посока, през който преминава около една пета от световния трафик на нефт, основно към Азия. Това е едно от основните изпитания както за иранската ответна реакция, така и за американската групировка. Вече се наблюдава пренасочване на танкерите от преминаване през пролива, хутите в Йемен обявха възобновяване на атаки срещу корабоплаването в Червено море, а въздушното пространство в региона е затворено.

Военният потенциал на Иран и прогнозата

Независимо от това, че военният потенциал на Иран е неадекватен за промяна на изхода на конфликта, той е напълно достатъчен за продължаване на конфликта чрез ескалация до нива неприемливи за Белия дом. Икономическото и инфраструктурното отслабване може да се задълбочи, но исторически подобни системи реагират чрез адаптация и асиметрични действия, включително регионална ескалация. Режимът не се страхува от продължителна военна кампания.

В този контекст рискът от разширяване на конфликта в региона нараства, но без гаранция за политическа промяна — промяната, която Тръмп смята, че може да реализира лесно и бързо, е малко вероятна.