Какво наистина се случва в Китай?

Спекулациите около смъртта на бившия премиер на Китай Ли Къцян и извършените преди това смени на външния министър Цин Ган, на министъра на отбраната Ли Шанфу и на членове на висшия команден състав на Ракетните сили (бившия Втори артилерийски корпус) сочат за криза в управлението на национално ниво с негативно отражение върху глобалната икономика и регионалната сигурност.

Тази тревожна хипотеза е много важна, особено в контекста на появилите се миналата година слухове за военен преврат. Притеснителна е и лекотата на произтичащото следствие от безусловно концентриране на власт от генералния секретар Си Дзинпин и блокиране на пазарните реформи в страната. В случай, че е било извършено кадрово прочистване от сталински тип (макар и под предлог за държавна измяна в полза на Запада), това сигнализира за предстоящо изостряне на политиката към Тайван (една от тиражираните версии и у нас) и териториалните спорове в Южнокитайско море. Поемане на курс към използване на военния инструмент индиректно подкрепя по-опасната хибридна теза. Внушението, че китайският президент е заложил на стратегическия съюз с Русия с презумпцията, че Украйна не може да постигне победа във войната независимо от западната подкрепа. „Русия остава твърдо решена да постигне военните си цели в Украйна, в момент, когато разногласията относно американската и европейската помощ заплашват да подкопаят способността на Киев да отблъсне инвазията“ и т.н.

Без свидетелства хипотезата за неосталинизма е трудно оборима, но като познавач на Китай не мога да оставя без коментар някои пропуски в нейното аргументиране.   

Да очакваме ли радикален обрат в линията на комунистическата партия и маоистка диктатура, която елиминира реформаторската политика от началото на 90-те години на миналия век?

Наистина, според консенсусното мнение, с утвърждаването на Си Дзинпин през 2016 г. като централен лидер (领导核心, линдао хъсин) беше сложен край на ерата на икономически реформи (започната през 1992 г. от Дън Сяопин), връщайки страната на траекторията към авторитарно управление (в разрез с колективното ръководство на Дън от 70-те години). Това иначе вярно наблюдение може да бъде аргумент в подкрепа на терорията за национална криза и партийна чистка. Комбинацията от тежки икономически и социални проблеми и тоталитарно натоварените възгледи на Си (неговата Мисъл за социализма с китайски характеристики за нова ера) логично може да доведе до външна агресия като средство за съхраняване на властта.

В китайски контекст обаче налагането на обичайните парадигми в политологията е неефективно, без да се отчита спецификата. За много анализатори персонализирането на властта от Си през 2016 г. беше неочаквано и необяснимо явление. Аналогично на използваните в т.нар. съветология (кремлиногия) похвати, анализът на непрозрачния китайски елит се прави на базата на биографични сведения, родствени и неформални връзки, контролираните партийни официози и др., за да се стигне до заключението „кой чий човек е“. Проблемът с този подход, разделящ китайското ръководство на т.нар. принцове (太子党,тайдзъ дан, наследниците на първото поколение революционери) и на т.нар. комунистически младежки сьюз (共青团, т.нар. туан пай, условно комсомолските кадри около председателя Ху Дзинтао) е методически. На практика грешките се обуславят от особеностите на партийните официози като източници на информация, трудността да се разграничи формалната от неформалната власт и в проблемния политически анализ въз основа на междуфракционните борби. Това определя парадоксалното на пръв поглед поведение на Си Дзинпин (класически принц, син на Си Джунсюн), ползващ се с личната подкрепа на реформатора Дън Сяопин (но също принц). Излъчен от реформаторския кръг на ККП като антитеза на неомаоизма на Бо Силай и на левичарските икономчески политики на Ху Дзинтао, в края на първия си мандат Си обаче продължи неговата линия, изненадващо концентрирайки еднолична власт до мащабите на великия кормчия Мао.

Всъщност, случващото се в Китай има своето рационално обяснение. Нагледните аномалии в политическото поведение на Си Дзинпин са продукт на партиен консенсус, който му възложи ролята на централен лидер, а не обратното – технократ победил в котерийните борби, прочиствайки структурите от лични врагове. Властта беше предадена на Си единодушно през 2012 г., за да изведе партията от кризите, които неговия предшественик така и не успя да разреши. Центробежните тенденции в колективното и феодализирано управление, излезли извън контрола на Ху Дзинтао, генерираха множество взаимносвързани проблеми: фрагментация, стагнирани политики, тежка корупция по върховете на партията и задълбочаващо се социално-иконоическо неравенство. Ето защо централизирането на държавното управление беше припознато като правилният инструмент за продължаването на реформата, затънала в блатото на олигархичните и клановите интереси.

Предвид горното, не съм склонен да подкрепя хипотезата за криза в управлението на национално ниво. Кризисни развития са допустими, но засега не се разпознават индикатори за резки идеологически обрати. Очевидна е и твърдата (безпрецедентна за амерканските демократи) политика на Байдъновата администрация (технологиите, усъвършенстваните чипове, Индо-тихоокеанската стратегия), на която Китай избра да не отговаря реципрочно. Напротив, през последните месеци постепенно тушира острата си реторика срещу Вашингтон с по-балансирани ходове (разреши посещение на Джон Кери и Джанет Йелън, на Блинкен през юни в Китай, визитата на Си в САЩ за срещата на APEC и др.). По отношение на Тайванския въпрос трябва да отбележа, че военният конфликт, за който убедено прогнозират и на Запад, и разбира се в прокремълските кръгове, може да се окаже с отпаднала необходимост след изборите на острова следващия месец. Победа на про-китайски кандидат остава много вероятна, но дори и при запазване на президентската власт от Демократичната прогресивна партия е ясно, че тонът към Пекин ще бъде много по-обран. Във връзка с това е спорна и оценката, че китайският лидер е калкулирал стратегическите изгледи от войната в Украйна в полза на Кремъл – поведението на Китай не съответства на подобно очакване.