Китай по отъпкания път на традиционния прагматизъм

Плановете на председателя Си Дзинпин да си осигури безпрецедентен трети мандат на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) през октомври/ноември срещат трудности, които макар и очаквани, задълбочават предизвикателствата.

Kонгресът е най-високият форум на ККП, провеждан на всеки пет години. Основната му функция е да одобри членовете на Централния комитет на ККП за следващия петгодишен мандат и непосредствено след това да избере 25-членното Политбюро и седемчленния Постоянния комитет на Политбюро, който включва позиции на най-високо ниво в партията и държавата, като генерален секретар, министър-председател и вицепремиери. Няколко действащи длъжностни лица в Политбюро и Постоянния комитет се очаква да се оттеглят, тъй като са надхвърлили неофициално приетата възраст за пенсиониране от 68 години за висши служители или са достигнали лимита от два мандата, сред тях е и премиерът Ли Къцян.

Снимка:АП

Подготовката за преизбирането на Си е в ход още от 2018 г., когато бяха премахнати пречките пред третия мандат. Ограничението от 68 години също вече не се отнася до генералния секретар, който тази година навърши 69 години.

Успоредно с това на 19-ия конгрес през 2017 г. Мисълта на Си Дзинпин за социализма с китайски характеристики за нова епоха беше записана в конституцията на ККП, издигайки я до същия статус като Мисълта на Мао Дзедун. Това придава особен статут на Си, тъй като предшествениците му Ху Дзинтао и Дзян Дзъмин, не са вписани в основния партиен документ, а приносът на Дън Сяопин е отбелязан посмъртно като „теория“, а не като „мисъл“. Целта е Си Дзинпин да бъде увековечен в историята на партията по подобие на Мао.

Въпреки това Си е изправен пред безпрецедентен бойкот на изплащането на ипотечните кредити, протести срещу замразяването на банковите депозити в провинциите Анхуей и Хънан, нарастващо недоволство против репресиите срещу Covid-19, което намали растежа на брутния вътрешен продукт до 4,5% за пръв път от три десетилетия и породи опасения от задълбочаване на вътрешната опозиция.

„Най-големият страх на инвеститорите е, че масовото неизпълнение на ипотечните кредити ще доведе до колапс на банковата система“, се казва в доклад от 20 юли на американската фирма за финансови услуги Morningstar и се допълва, че "над 100 проекта за недвижими имоти в 19 провинции и общини са изложени на неизпълнение на ипотечни кредити“. Счита се, че разрастването на ипотечния бунт на средната класа може да принуди Си Дзинпин да се откаже от своята жилищна политика, която е ключов стълб във визията му за „общ просперитет“и да обещае значителни промени в партийно-държавния контрол над икономиката.

През последните няколко месеца банкови вложители проведоха демонстрации в Хънан и Анхуей. На 10 юли стотици протестираха срещу предполагаемата корупция на местните власти в Джънджоу и с настояване за достъп до средствата си.

Повтарят ли се събитията от 2012, когато Петото поколение сменяше Четвъртото в управлението на партията и държавата. Ху предаваше на Си...дали ще станем свидетели на по-драматичен преход предстои да видим.

Тогава, през 2012, трябваше да е като през 2002, когато Дзян Дзъмин успя да се оттегли, запазвайки удовлетворяващо го влияние в партията и държавата (все още е живо т.нар. възхищение към жабата, 膜蛤, добронамереният прякор на Дзян в Китай). За разлика от заложените след Културната революция принципи за колективно ръководство, тогава повлияха нови фактори и трябваше решителност за съхраняването на китайския икономически модел.

Около Джуннанхай беше напрегнато притихнало...

В партийните борби вече не се противопоставяха единствено "принцове" на "популисти", а се изправиха един срещу друг функционери с еднакъв произход. Това доведе до отстраняването на ключови фигури на прехода като Бо Силай и Джоу Юнкан, официално за корупция, неофициално за опит за преврат.

И след това потръгна в синхрон с епохата и нейните предизвикателства.

Десет години по-късно по същото време същата тревожност около смяната на Петото с Шестото поколение.

Само че днес Си няма да предаде управлението, а ще се опита да го консолидира, оставайки на власт като гарант за стабилност. За целта обаче все по-отчетливо се наблюдава необходимостта да се вслуша в посланията на средната класа. Ако не го направи, рискува на конгреса фракцията на принцовете (от която е и той, но й се противопостави) да си осигури ключови позиции, които да "усложнят" трансфера.

Във стратегически контекст, за да е успешен преходът Пекин има нужда от Вашингтон и вече е и очевидно, че ще я получи, след обявените намерения за двустранна среща Байдън - Си и въпреки напрежението около азиатската обиколка на Нанси Пелоси тези дни. Успоредно с това следва да се отбележи, че Китай не иска да е РФ, а Тайван не е Украйна, така че опитът за изместването на военния фокус на изток е нереалистичен, както в краткосрочна, така и в дългосрочна перспектива.