Компулсиите на руската пропаганда

Решенията на Контактната група за Украйна (Рамщайн, Германия) и вчерашният пробив за предоставяне на танкове показаха, че европейските правителства не намират рационална алтернатива на военната помощ за Украйна за постигане на удовлетворителен край на войната.

За малкото критични гласове на континента, които за щастие рядко стигат висините на руските манипулации, оптималният вариант на действие е прекратяване на военните действия и сядане на масата за преговори. Определящото за тази позиция, защитавана и в България, е пристрастието, че причините за агресията срещу Украйна са исторически мотивирани, а имперската парадигма на Путин е отговор на политическите трансформации на Запад. Предвид психологическото изключване, че крайният победител може да е различен от Русия, увеличаването на украинския отбранителен потенциал се възприема като наивен ход, който води до ненужни загуби на човешки животи.

Защитава се, че победата в този контекст не е възможна за нито една от страните, което увеличава рисковете от глобален ядрен конфликт с участието на НАТО с катастрофални социални и икономически последици. Всичко това води до разбирането за необходимостта от някаква форма на консенсус, който да очертае път към регулиране на отношенията с Русия – което в главите на руските апологети налага кардинални промени в европейската архитектура на сигурност и т.н.

В крайната версия на тази алармистка реторика (която съвпада с опорните точки на Кремъл), предоставянето на западно въоръжение и техника е целенасочен избор за отслабване на Русия като стратегически играч. За тази цел активно се прокарва пропагандното клише за прокси война на САЩ до „последния украинец“ в жертва на американските интереси, които целят промяна на геополитическия баланс.

Като цяло пропагандните сюжети отразяват фрустрацията от решенията на групата „Рамщайн“ и освен друго демонстрират неуспешния натиск за прекратяване на европейските доставки. Опорните точки остават в познатите рамки на зле режисирана манипулация с взаимно изключващи се тези, които от една страна вещаят близка загуба на Русия във войната и в отговор експлоатират заплахата от ядреното самоунищожение, а от друга – перспективата за безкрайна борба с противник, желаещ нейния крах. Известното клише „кукловод-марионетка“ също е противоречиво, доколкото не става ясно дали Киев в ролята си на кукловод подлъгва европейските съюзници към катастрофален икономически и социален упадък или е марионетка на русофобската политика на НАТО?

Определението за прокси война обаче, въпреки теоретичните слабости (моделът не разглежда вътрешните преливания на интереси във военните съюзи или коалиции, свеждайки участващата държава до инструмент в чужди ръце) е въздействащо именно поради схематичната интерпретация на отношенията между Запада и Украйна. По-задълбоченият прочит разкрива несъстоятелността на идеята, че военната тежест се понася от доминиона Киев, за да обслужи крайната цел на метрополията Вашингтон. Най-вече защото идеологемата не отчита причинно-следствените връзки при тази война. Съюзническата подкрепа беше осигурена не за друго, а да гарантира суверенитета на нападнатата държава и за да не се допусне стратегически неизгодният вариант Русия пряко да застраши Източния фланг на НАТО след окупация на Украйна. Конструкцията на прокси държавата е погрешна и във влагания смисъл на клиентска държава, който отнема дееспособността и правото на Киев да защитава суверенитета си.

От друга страна, военната подкрепа на Запада наистина има за цел да елиминира военната заплаха от Русия, но забележете - без нейното отслабване или унищожение да е било първоначална цел, нито измерител за успеха. Крайната цел винаги е била дефинирана към възстановяването на териториалната цялост на Украйна. В този смисъл, подмяната на причина и следствие дава символната сила на образа на прокси войната. Отслабването на Русия в следвоенния период е много вероятно да се случи и това крие дори по-големи рискове за сигурността от сегашните, но тази очертаваща се нестабилност трябва да се разглежда като резултат от неадекватните решения на Путин, отключили процеси извън неговия контрол, а не на стратегически заговор на САЩ.

Въпреки текущото припокриване на интереси динамиката в отношенията НАТО - Украйна би могла обаче да стане и проблемна, особено по отношение на условията за стартиране на бъдещи преговори (при по-гъвкава преговорна позиция от Кремъл, това не може да се изключи напълно). Дотогава продължаването на военния ангажимент в подкрепа на Киев не само няма да бъде прекратен, но ще се усилва. Не защото отказът от подкрепа би означавал отмяна на нормите на международното хуманитарно право, без които няма човешка цивилизация, а защото това са законите на реалполитиката. Нещо, което започна да разбира и един от нейните най-ярки съвременни представители Хенри Кисинджър (Давос, 17.01). В България, естествено, политическата дискусия за „правилната страна на историята“ още продължава...

U.S. Air Force photo by Airman 1st Class Jared Lovett