Метежът на Пригожин или какво се случва, когато нямаш стратегия

"The essence of strategy is choosing what not to do."

Michael E. Porter

След прекратеното днес от Следственото управение на ФСБ наказателно производство за въоръжен метеж, теориите около събитията от 23-24.06 започват да живеят свой живот, но не могат да скрият вече видимите разломи във властта в Русия.

Водещите наративи относно по-рано квалифицираните като призоваване към и организиране на метеж действия се групират около действителен опит за военен преврат с подкрепата на специалните служби и противоположната версия - инсценировка на насилствено завземане на властта, за да се осигурят някакви по-изгодни позиции на Путин във войната с Украйна.

И двата разказа вероятно могат да се впишат в частни теории, които да убедят публиката, че проблем няма и Путин е „изумително политическо явление на 20-и век до този момент“. Това обаче трудно може да бъде направено, защото и при двете хипотези участниците реализират тежки загуби и не постигат минимални резултати.

От една страна, Пригожин не получи отстраняването на Шойгу и Герасимов, нито абсурдното като допускане разубеждаване на Путин от разформироването на „Вагнер“. И ако личността на руския ресторантьор не е толкова важна за Кремъл и той може да бъде жертван, тепърва трябва да се вземат тежки решения за съществените международни дялове на компанията.

От друга страна, след прекратяването на углавното дело Путин започва да изглежда още по-нелепо като държавен глава и върховен главнокомандващ (Игор Гиркин публично написа вчера, че не е виждал нищо по-жалко от действията на Путин, които далечно го доближават до тези на президент, а днес, 27.06, го нарече псевдопрезидент).

Сигурно ще бъда контриран с това, че руският държавен глава е постигнал договорка с близкия си съратник от Санкт Петербург, умело балансирайки между фракционните интереси на т. нар. силовики, подлагайки военното командване и ръководството на службите на тест за лоялност, но и това е оборимо. Ефектът от подобна проверка би бил положителен, само ако Путин е искал да заличи и без друго слабата инициативност и доверие както на военните командири, така и на службите. „Проверката“ демонстрира нисък капацитет и слабо управление, състоянието на ФСБ познато още от преди началото на войната. На 23.06 „Вагнер“ не срещна съпротива от страна на военните в Ростов на Дон, местната структура на ФСБ бе блокирана в сградата й безпроблемно, а централното й управление в Москва реагира вяло и неадекватно докато частната военна компания извършваше марша си в колони към Москва. В допълнение Пригожин постави под въпрос и смисъла и ефективността на т.нар. специална военна операция.

Какво тогава се случи на 23-24.06 в Русия?

Случилото

се не беше опит за военен преврат с цел завземане на властта, защото Пригожин едва ли би прекратил неговата реализация в отсъствието на възпиращ военен отговор, още по-малко в името на непроливането на руска кръв. Нито контингентът на Росгвардия от около 10000 души пред Москва имаха способностите да блокират „Вагнер“, нито догонващите кадировци имаха мотивацията да влязат в съприкосновение с тях. В предишни коментари маркирах конфликта на Пригожин с Шойгу и ескалацията след президенсткия указ “Вагнер” да подпише договор с Министерството на отбраната, което дава добър контекст на събитията от 23-24.06.

Военен бунт за оказване на натиск върху Кремъл за запазване на „Вагнер“, което обаче изненадващо за нейния ръководител не срещна компромис от Путин (естествено, че не би сменил министъра на отбраната и началника на ГЩ), както обаче и не срещна сериозна въоръжена съпротива от руската армия. Което обяснява парадокса в оттеглянето на Пригожин, след като продължаването на авантюрата към столицата се оказа улица без изход. Най-вече защото липсваше дори минимална форма на легитимираща обществена подкрепа, както, меджувпрочем, и капацитет на Евгений Викторович да упражнява федералната власт в текущата волатилна обстановка.

Какви са последствията?

Към днешна дата категорично губещият в ситуацията е руският лидер. С непоследователните си действия и прекратяването на разследването на военния метеж позициите му отслабнаха и затвърждават предходни оценки, че е слаб стратег и политик, който ситуационно отиграва кризисни ситуации.

Грешката му в конфликта „Вагнер“-МО произтича от рефлекторната му реакция на оперативен работник от средно ниво, който „в сянка“ управлява процесите, противопоставяйки отделните фракции една срещу друга или в оптимален вариант – използвайки ги за параван.

Само че, divide et impera във вътрешното и корпоративното управление често води до деморализация и разпад.

Освен всичко дотук, публично казаното от Пригожин за истинските причини за войната в Украйна дълго ще отеква в ушите на руснаците.