Новата ера на Си - мисия (не)възможна

Автор: Иво Хасекиев, военен аташе на Р България в Китайската народна република (2009-2012 г.), възпитаник на Университета за чужди езици на Китайската народно-освободителна армия

След като през 2017 г., на 19-я конгрес на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин обяви новата ера на социализма с китайски характеристики, пет години по-късно, на 20-я конгрес, той я препотвърди в отчетния си доклад, озаглавен „Дръжте високо великото знаме на социализма с китайска специфика и се борете в единство за изграждането във всички аспекти на модерна социалистическа страна “.

Докладът отчете решителните усилия за консолидиране на партийната идеология за гарантирането на стабилността . Подчерта реформите в институциите и армията, укрепили централизираното управление и елиминирали опитите за дебалансиране на властта под въздействието на вътрешни и външни сили. Открои като успешни и политиките на "нулев Covid-19" и на "една държава, две системи", "съгласно която хората от Хонконг управляват Хонконг, а хората от Макао управляват Макао, и двете с висока степен на автономия". Успоредно с това акцентира и върху предложената "цялостна политическа рамка за разрешаване на тайванския въпрос в новата ера, чрез която се улеснява обменът и сътрудничеството между двете страни на пролива и решително се отхвърля „независимостта на Тайван“ и чуждата намеса".

Си призова "от този ден нататък централната задача на ККП" да бъде "да води китайския народ от всички етнически групи в съгласувани усилия" за реализиране на целта "за напредък в подмладяването на нацията по пътя към модернизация". Освен това обеща и "непрекъснати усилия за изграждане на социалистическа пазарна икономика с висок стандарт, модернизиране на индустриалната система, насърчаване на цялостното съживяване на селските райони и на координираното регионално развитие".

Изтъкна, че разглежда "науката и технологиите като основна продуктивна сила, таланта като основен ресурс, а иновациите като основен двигател на растежа".

"Трябва да дадем висок приоритет на развитието на образованието, да изградим самостоятелността и силата на Китай в науката и технологиите и да разчитаме на таланта, за да стимулираме развитието. Ще ускорим работата за изграждане на силна образователна система, по-голяма научна и технологична сила и качествена работна ръка."

Обобщи, че Китай ще остане бдителен в лицето на „външни опити за изнудване, сдържане, блокиране и оказване на максимален натиск“.

Какво всъщност стои зад красноречието на прогресизма?

С номенклатурна лексика на конгреса Си Дзинпин за пореден път акцентира върху значението на неговата Мисъл за новата ера на модернизиране с китайски характеристики. За да я осъществи на практика, през последните десет години той целенасочено и методично променяше принципите в управлението, базирани на баланса между двете основни фракции в партията - условно групирани около предшествениците му Дзян Дзъмин и Ху Дзинтао.

Си вярва, че елиминирайки партийното противопоставяне (в китайски контекст фракционизмът не е задължително с негативен характер) ще консолидира властта около себе си, за да насочва процесите в "правилната посока" към модернизиране и просперитет.

За да успее подходът му обаче, освен втвърдяване на политиката около централното партийно ядро, ще са необходими и енергични реформаторски практики.

Способен ли е управляващият елит, който Си лично прочисти и подбра да отговори на историческите очаквания за напредък, сравним с този от модернизацията, започната с "отварянето" на Дън Сяопин (1976-1989 г)?!

Анализът на профила на новите членове на Постоянния комитет на Политбюро позволява да се предположи, че освен абсолютната им лична лоялност към Си, те не притежават собствен почерк, който да генерира успехи на централно ниво.

Ли Цян, партийният лидер на Шанхай, с опит и в Джъдзян, беше номиниран за номер втори в йерархията, т. е. вероятно е следващият премиер. Независимо от проблемите около прилагането на политиката на нулевия Covid в Шанхай по-рано през годината той все пак продължи да се ползва с доверието на Си. Това се дължи изключително на качествата му на секретар на Си по време на съвместната им работа в провинция Джъдзян.

Подобен е примерът с настоящия началник на президентския кабинет - Дин Сюесян, който беше избран в Постоянния комитет на Политбюро на шеста позиция, т.е. той е вероятният вицепремиер с ресор икономика.

Си предпочете лоялността, като заложи на факта, че познава добре Ли и Дин от съвместната им работа. Това обаче обезличава Държавния съвет в очертаващия се преходен период и го свежда до технократски секретариат, прилагащ концепцията на председателя. За да се компенсират тези рискове на едноличното управление ще е необходимо лидерство във всеки един аспект. Досега Си го демонстрира предимно по отношение на борбата с корупцията и консолидирането на властта, но през следващия цикъл очакванията ще са за реален икономически и социален просперитет.

Индикатор за осъзната необходимост от споделянето на властта в един бъдещ момент все пак е фактът, че в състава на новия Централен комитет на ККП има нови членове на възраст 50+. Това би могло да се разпознае като проява на гъвкавост, която при необходимост да се трансформира във включване в управлението на поколението на по-образованите, с по-широка визия за световното развитие партийни кадри.

Си очевидно залага на технологиите и иновациите по пътя към просперитет. Резкият технологичен напредък (както разбира се и забавянето му) обаче може да подкопае партийната система и да генерира нестабилност. Той вижда силната концентрация на власт като гарант за сдържане на негативните тенденции. Тази убеденост все още му носи популярност и подкрепа в контекста на разбирането, че той олицетворява правилния избор. Очевидно колективното управление не създава вече очаквания балансиращ ефект и елитът предпочита отговорността да се носи от един лидер, включително в негативен аспект.

Сплотени около новия прочит на марксистката идеология, кадрите, на които Си залага следва да изведат Китай до конкурентни позиции и повишаване на благосъстоянието на 1,4 млрд. души. Дали е възможна втора вълна на отскок от бедността обаче не е най-важният въпрос днес пред властта в Пекин. В дневния ред на обществото вече има едно поколение в зрялата си възраст, което не помни екзистенцминимума от 80-те години на миналия век, който тласна пазарните реформи напред. Това поколение се ползва с благата на напредъка и неговите изисквания растат. Намирането на пресечната точка между политиките за преодоляване на бедността и запазването на стандарта на средната класа ще е ключът към политическото дълголетие на Си. До този момент обаче той е повече популист, отколкото реформатор с реална визия.

Елиминирането на правилото "7 нагоре - 8 надолу" (всички навършили 67 г. към датата на конгреса остават или растат нагоре, а тези на 68 навършени се пенсионират), демонстриран от Си при избора на членове на Политбюро и Постоянния комитет, също го доказва.

Не повиши някои знакови членове на елита на 67 г. (настоящият премиер Ли Къцян и председателят на консултативната комисия и бивш вицепремиер Уан Ян) и не отстрани други, преминали възрастта за пенсиониране (настоящият външен министър Уан И на 69 г. и заместник-председателят на Централната военна комисия генерал Джан Йоуся на 72 г.).

След като на практика лиши Държавния съвет (правителството) от политическа автономия, Си рефлекторно ще засилва координиращите партийни функции (според мен опциите за това са секретариатът на ЦК (中央书记处), генералното бюро на ЦК или организационният отдел на ЦК), включително върху Държавния съвет (доверява се на опита на Дън Сяопин, който като генерален секретар на Мао координира ръководството, включително премиера Джоу Енлай). Новоизбраният член на Постоянния комитет, настоящият секретар на ККП в Пекин, Цай Си в този смисъл е добър вариант за подобна роля като ръководител на централния секретариат.

Анализът на решенията на конгреса показва, че Си Дзинпин започва третия управленски цикъл по-предпазлив, отколкото изглежда. Концентрира еднолична власт, но засилва функциите на партийните структури, които могат да "изправят" системата при необходимост. Отстранява традиционното фракционно позициониране, но и създава предпоставки за ново фрагментиране сред избраните си сътрудници. Не излъчва приемник, но дава индикации, че би подкрепил един от новите членове на възраст 50+, когато е сигурен, че оттеглянето му ще има оздравителен ефект и няма да дестабилизира партията и държавата.

Ясно акцентира, че ще реагира на външна заплаха, само тогава, когато бъде принуден да създаде прецедент, отстъпвайки от националните приоритети като например "една държава-две системи".

Очакванията са Китай да продължи запълването на вакуума след Русия в Централна Азия, сближаването с монархиите в Близкия изток и трайното присъствие в Африка. В Югоизточна Азия съперничеството ще се запази в рамките на разумния икономически компромис.

Диалогът с Вашингтон ще остане определящ не само за динамиката на външната политика, но и като гарант за успеха на заложените параметри на модернизацията с китайски характеристики в ерата на Си. Отношенията с ЕС следват парадигмата на тези със САЩ и промени не се очакват.

P.S. По отношение на китайска инвазия в Тайван

По-убедителна прогноза от тази, която наблюдаваме в официалните изявления може да се изработи само с обоснованост на предвижданията.

Детайлно проучване на схващанията на Китайска народно-освободителна армия за провеждане на пет основни операции срещу острова може да е основа за анализа на вероятността за военнополитическа криза с Тайван:

- съвместен огневи удар (大型岛屿联合火力突击作战);

- съвместни морска и въздушна блокада (大型岛屿联合封锁作战);

- съвместна десантна операция (大型岛屿联合进攻作战);

- съвместна противовъздушна операция (联合反空袭作战, N.B., всъщност настъпателна въздушна операция срещу бази на САЩ в региона);

- защита на държавния суверенитет в граничната зона (边境地区联合作战).

След изясняване на концепциите и вписването им в стратегическия контекст, оперативната среда и основните участници в конфликта, отговорът на въпроса за инвазията и нейната три- или повече дневна продължителност е лесно да бъде аргументиран и артикулиран.