Обективно за успехите на руската авиация в Украйна

Опит за обобщаване и анализ на действията на руската авиация в Украйна. Оценка на нейното бойно използване в различните фази на операциите.

Досега бяха направени няколко опита да се обясни отсъствието на способности на руските Въздушно-космически сили (ВКС) да наложат превъзходство в Украйна. Публикуваният през ноември доклад „Руската въздушна война и изискванията за ПВО на Украйна“ на британския Кралски обединен институт за изследвания в отбраната за първи път предостави обективен анализ на действията на руската авиация без стереотипи и митилогизираните клишета за руската въздушна мощ.

В няколко медийни публикации в България обаче той беше цитиран в контекста на руските митологеми.

В резюме

Като подробно аргументират затрудненията на ВКС в провеждането на координирани широкомащабни операции, авторите опровергават първоначалните оценки за ниска интензивност на въздушните операции и в частност теорията за слабо използване на руската ударна авиация в зоната на операциите. След плътно радиоелектронно подавяне на украинската наземна ПВО в първите дни руските ударни групи унищожиха повече от 100 цели в оперативна дълбочина. Успешното възстановяване на оперативната готовност на украинските зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-300 и Бук М-1 в началото на март ограничи авиационните действия под изискванията за постигане на превъзходство във въздуха. В резултат на това Русия не изпълни задачите по изолиране на зоната на операциите (air interdiction) и осигуряването на непосредствена авиационна поддръжка.

Действията на Въздушно-космическите сили през първата седмица на войната проектираха класическо схващане за провеждане на въздушната кампания. Успоредно с масираните ракетни удари, за неутрализиране на украинската ПВО и осигуряване на безпрепятствени действия на ударната авиация бяха широко използвани средствата за електронна война. Значителни нарушения във функционалността получиха зенитно-ракетните комплекси С-300 и Бук М-1 по направленията на прехвърляне на десанти в Киевска област, както и радиолокационните станции (РЛС) за далечен обзор на цялата територия на страната. (Сведенията от същия период показват, че сложната радиоелектронна обстановка е затруднила и управлението на руските мобилни командни пунктове на ЗРК „Бук“ и „Тор“, развърнати в зоната на операциите. Поради отсъствието на опозната картина на въздушната обстановка и откъсването от прикриваните формирования това е определило значителни ограничения в бойното им използване).

В Херсонска и Запорожка области ударната авиация с комбинирано използване на балистични и крилати ракети подави слабата наземна ПВО на ВВС и ВМС, въпреки че голяма част от унищожените цели бяха стационарни РЛС и остарелите ЗРК С-125 „Нева“, отколкото мобилните С-300 ПС/ПТ.

В рамките на втория и третия ден от операциите ВВС на Украйна започнаха да възстановяват работата на радиолокационните средства за наблюдение на въздушната обстановка, както и управлението на зенитно-ракетните системи със среден и голям обсег. След първоначално ниската степен на координация и няколко инцидента с „приятелски огън“ съвместните действия на украинските ВВС и наземната ПВО бяха подобрени с въвеждането (03.03) на оперативни процедури за координиране на зонален принцип (на практика автономно използване на авиацията и наземните средства за ПВО).

С инициирането на бойните действия руските изтребители бомбардировачи Су-34 и многоцелевите Су-35С и Су-30СМ приоритетно изпълняваха задачи по подавяне на наземните средства за ПВО, като изтребителите Су-35С и Су-30СМ летяха с ударен вариант на комплекта боеприпаси и патрулираха с основни ешелони от 3500 до 9000 м (около 140 полета дневно). По отношение на задачите за прикритие на ударната авиация, Су35С и Су-30СМ установиха решително превъзходство в прехвата на морално остарелите украински МиГ-29 и Су-27, както и на щурмовите С-25, които действаха по руските колони по време на марша им към Киев. Резултатите бяха логични, предвид технологичното преимущество на руските бордови РЛС Н011МС „Барс“ и Н035 „Ирбис-Е“, както и по-големия радиус на действие на авиационните ракети с активно самонасочване Р-77-1 спрямо украинските Р-27Р/ЕР с полуактивно самонасочване.

В резултат на проведените операции бяха унищожени над 100 цели на дълбочина до 300 км – позиции на стационарни и мобилни ЗРК със среден и голям обсег, стационарни системи за наблюдение, складови и казармени райони и др. основно по направленията за влитане на руската армейска авиация.

Най-високо оперативно темпо в началния период поддържаха Су-34, които извършваха бомбопускания на неуправляеми авиационни бомби ФАБ-500 и ОФАБ-250 от около 3500 м. Повечето от ударите бяха нанесени в дневни полети от единични самолети, под 25% - в двойка и само в редки случаи в шестица. Това допринесе за неголямата ефективност, включително и поради ограничената функция по оценката на реалните поражения след огнево въздействие (BDA, оценка на бойните щети). Характерна особеност на стрелбите и бомбопусканията беше извършването им по стационарни земни цели, опознати в хода на въздушното наблюдение и разузнаване (Су-24РМ, средно 2-4 полета дневно) в началото на февруари.

Въпреки това огневото въздействие не реализира очакваните ефекти, главно поради извършеното преди 24.02 скрито изнасяне на ЗРК от известните позиции (след получаване на разузнавателно предупреждение). Успоредно с това невъзможността да бъде поддържан темпът на настъплението принуди руския въздушен компонент да премине към поддръжка на сухопътните войски.

В този контекст се вписа наблюдаваната след третия ден оперативна пауза в действията на руската ударна авиация срещу наземните средства на ПВО, паралелно с внезапното редуциране на мероприятията за електронна война. Без да бъдат решени задачите по неутрализиране на противниковата ПВО, ВКС активизираха бойните полети на Су-35С и Су-30СМ, като засилиха (без видима военна необходимост) ударите с ракети Х-31, Х-58 и Х-59 срещу украинската телекомуникационна инфраструктура, обекти на отбранителната индустрия, правителствени сгради, държавни учреждения и гражданска инфраструктура (включително с културна ценност) в търсене на деморализиращ ефект.

В началото на март споменатото повишаване на способностите за ПВО и на двете страни даде отражение върху прилаганите тактики на ВВС.

Интегрирането на зенитно-ракетни системи с голям обсег С-400 „Триумф“ и на мобилната РЛС 48Я6-К1 „Подлет“ ограничи полетите на украинската авиация под 30 м. Регистрираните загуби на украински изтребители доказаха капацитета на С-400 и опровергаха съмненията за самонасочване на ракетата в участъка на сближаване с целите. По отношение на РЛС „Подлет“ обаче високите очаквания не се оправдаха, вероятно поради недостатъчна резолюция на сигнала за „подсветване“ на целите. Експертните оценки свързаха ниските резултати с наличието на проблеми във взаимодействието с въздушните командни пунктове Ил-20М, при спрягането на станциите, наслагването на трасовата информация до тази на бордовата РЛС на Ил-20М и последващото и предаване към патрулиращите изтребители. По отношение на самолетите А-50М/У (за далечно радиолокационно откриване и управление) свидетелствата също очертаха ниска защита от електромагнитни смущения и липса на гъвкавост при поставянето на задачите. Като недостатък във връзка с това се открои тромавата руска командна верига, бавното предаване на информацията през полевите командни пунктове на общовойсковите армии до Ил-20М или директно до наземните системи за ПВО и патрулиращите изтребители.

Гореспоменатото синхронно възстановяване на способностите на украинската ПВО произведе аналогични ефекти и върху руските действия. Важна роля в това отношение имаше прилаганата украинска тактика на автономно използване на самоходната огнева система на ЗРК „Бук М1“, особено на Киевското и Харковското направления, което принуди Су-25, Су-30СМ и Су-34 (в този период приоритетно оказват напосредствена авиационна поддръжка) да държат малки и пределено малки височини и да изпълняват полети главно през светлата част от денонощието. Произтичащото ограничено време за откриване и идентифициране на целите и бойно маневриране, както и по-ниската точност на неуправлемите ракетни снаряди като цяло обусловиха ниската ефективност на ударите. Допълнително в тази посока повлияха широкото прилагане на маскировка, лъжливите цели, слабото картографско осигуряване и не на последно място неубедителните способности за авионасочване на земята (за определянето на географските координати на местоположението на полевите цели и за последващо осигуряване на атакуващите самолети с информация). Използвани бяха основно предни авионасочвачи от въздуха и безпилотни летателни системи, които при голямата плътност на ПВО с близко действие и носимите зенитно-ракетни комплекси (НЗРК) и ниска ситуационна осведоменост не реализираха устойчива ефективност.

Очаквано неефективната концепция бързо беше ревизирана и ВКС преминаха (след 09.03 до април) към изпълнение на нощни полети с бомбопускания на неуправляеми авиационни бомби ФАБ-500, ОФАБ-250, ОФАБ-100, паралелно със засилено използване на високоточни Х-29Т/Л и Х-31П. Свързаните проблеми с недостатъчната подготовка за нощни полети в зона сложен пилотаж на малка височина обаче наложиха абсурдния вариант на действие срещу градовете (Чернигов, Харков, Мариупол и др.) в търсене на символични ефекти след неуспешните действия за овладяване на столицата.

След провала в Северна Украйна руските изтребители продължиха да осигуряват прикритие на сухопътната групировка и щурмовата и армейската авиация, както и да провеждат операции по унищожаване/подавяне на украинските зенитно-ракетните системи, основно посредством патрулиране (въздушно дежурство) и засади от въздуха на височини от 10-15 000 м.

Операциите имаха променлив успех и за двете страни. Въпреки загубите на украинската ПВО от противорадиолокацинните ракети Х-31П и Х-58т, ВКС не намериха адекватен модел на операцията, особено по отношение на непосредствената авиационна поддръжка. Овладяването на инициативата от Украйна с началото на контранастъпленията в Херсонска и Харковска области през септември, включително благодарение на предоставените от САЩ противорадиолокационни ракети AGM-88 HARM оказа каскаден ефект върху операциите на ВКС. Вследствие на непълното подавяне на наземната ПВО и по-голямата свобода на действие на украинската ударна авиация (но и недостатъчна за постигане на желаните ефекти срещу руски изтребители МиГ-31БМ и Су-35С), руснаците преминаха към изпълнение на задачи за прикритие от щурмови атаки и бомбопускания, определяйки осем района за въздушно дежурство с двойки МиГ-31БМ или Су-35С.

Въпреки критичната необходимост от непосредствена авиационна поддръжка на сухопътния компонент, руските Су-25 не повишиха оперативното темпо, ограничавайки се в нискоефективната стрелба с НУРС от кабриране (за увеличаване на далечината на стрелба). Същевременно известният недостиг на контейнери за целеуказване и въздушно разузнаване, електроннооптични и инфрачервени сензори за откриване и опознаване на мобилни цели при Су-35С и Су-30СМ увеличи натоварването на Су-34 като единствената платформа способна да осъществява динамичен таргетинг. Извършването преимуществено на бомбопускания на неуправляеми авиационни бомби от малки височини и в по-редки случаи на стрелби с управляемите ракети Х-29Т/Л също демонстрира ограничените способности за откриване и идентифициране на цели.

Значителните загуби на Су-25СМ/СМ3 (23 от наличните 110 ) и Су-34(М) (17 от общо 130), включително при произшествия свързани със субективния фактор, очертаха тенденция към засилване на проблема с оперативното темпо и свързаното възстановяване на участващия летателен състав.

Изводите от предоставената информация се налагат сами.

Продължаването на военната подкрепа от Запада е критично важно, особено когато дивидентите от неадекватното (или липсата на такова) стратегическо планиране на Русия вече се изчерпват.

По ясни политически и експлоатационни причини перспективата за предоставяне на съвременна западна въздушна платформа остава слаба (МиГ-29, от друга страна, е преекспониран вариант, но с ниска оперативна ефективност), но очаквам засилване на доставките на наземни системи ПВО със среден обсег/съвременни високоточни авиационни боеприпаси, които всъщност са напълно достатъчни за постигане на целите на Украйна във войната.

#Украйна