Разширява ли се мащабът на специалната операция?

Съобщението за назначаването на началника на ГЩ Герасимов за командир на обединената групировка войски със сигурност не посочва истинските причини за решението на Кремъл, но може би за първи път ясно илюстрира динамичните отношения между т.нар. властови елити. За да не се ограничава оценката на рокадата в рамката на корелационния анализ, без причинно-следствени връзки, е важно да се открои военното значение на Соледар и състоянието на фронта между Северск и Курдюмовка на юг от Бахмут.

Противно на някои експертни мнения, районът представлява важен опорен пункт на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) по тази линия, чиято загуба може да застраши целия й северен участък (включително Бахмут) и съответно да доведе до развитие на руското настъпление в дълбочина до 30 км на запад.

Пробив на отбраната в района на Бахмут (най-неблагоприятен и малко вероятен вариант, без градът да бъде изолиран от север) обаче не застрашава Славянск и Краматорск, най-вече предвид отсъствието на боеспсобни формирования, с което обстановката на Луганското направление не се променя в стратегически план.

По отношение на анализа на назначаването на Герасимов е важен контекстът - руският успех в Соледар беше постигнат след маньовъра на ЧВК „Вагнер“ от Бахмут, като според военни експерти участващите формирования без изключения са загубили бойни способности. На фона на тежките загуби в жива сила, отсъствието на военна полза не само че не укрепва позициите на Пригожин, но засилва предположенията за отлив на доверие от Кремъл. Още повече, че операциите срещу Бахмут и Соледар бяха очевидно насочени към по-доброто позициониране на Пригожин в ущърб на военното ведомство и придружени от пропагандна кампания срещу Шойгу (това констатира и американският Институт за изследване на войната ISW по повод на безпрецедентните критики този път и срещу самия президент). Досега бяха общоизвестна тайна както покровителството на ФСБ над Пригожин, така и конкурентните отношения между Лубянка и Главното управление на ГЩ на ВС (военното разузнаване), в които активна роля имаше Пригожин. Развитието на процесите преди офанзивата на Соледар обаче недвусмислено демонстрира противопоставянето по оста ФСБ-Росгвардия, от една страна, и МО-ГЩ – от друга. В този контекст назначението на Валериий Герасимов и възстановяването на Александър Лапин на длъжност потвърждават кулминиралите противоречия.

Очевидно рокадите са опит за балансиране, който според мен няма потенциал за стратегически обрат. Декларираното разширяване на мащаба на решаваните в хода на т.нар. специална военна операция задачи остава в границите на политическия лозунг предвид текущия дефицит на способности за мащабно настъпление. Възможно е решението на Путин да бъде интерпретирано и като предупреждение към враждуващите фракции, предвид произтичащите от публичния антагонизъм реални заплахи за вътрешната стабилност. Във връзка с това като по-вероятна причина за текущото генериране (вкл. с пролетния набор) на сили се очертава подготовката за отразяване на предстояща украинска контраофанзива, отколкото организиране на нова настъпателна операция.

В същия контекст може да се оцени и отново експонираната опасност от Беларус – наблюдаваното от последните дни придвижване на войски е ротиране на преминалите обучение подразделения на 2-ра мотострелкова дивизия на 1-ва ТА (вероятно за усилване на групировката в Сватово). Степента на комплектоване и числеността на оставащия на беларуска територия военен контингент не са достатъчни за формиране в следващите 2-3 месеца на ударна групировка, което аргументира прогнозата за малка вероятност за настъпление към Киев.