Русия си тръгна от Истанбул

Обявените за 29 и 30 март преговори между Русия и Украйна в Истанбул приключиха. Руската делегация обяви, че ще отпътува тази вечер за Москва.

Какво се случи?

Днес, в 10 ч., в Истанбул президентът Ердоган лично приветства двете делегации и се ангажира да осигури конструктивна преговорна обстановка за постигане на примирие и да очертае перспективи за двустранна среща на президентите Зеленски и Путин.

Украинската страна първа огласи резултатите от срещата:

• преместване на преговорите от Беларус в Турция - първа победа за Украйна;

• важно е да се изработят гаранции за сигурност, които да бъдат утвърдени от обвързващ международен договор, ратифициран на национално ниво от всички страни, за да се избегне негативния опит с Будапещенския меморандум;

• предлага държави гаранти за прилагането на договореностите. Те ще поемат отговорности, равни по съдържание с член 5 от Северноатлантическия договор, при възникнала необходимост от реакция в рамките на 3 дни. Украинската страна разпознава като гаранти страните от СС на ООН, САЩ, Франция, Турция, Германия, Канада, Полша, Израел;

• въпросите с окупираните Луганска и Донецка област и Крим не са урегулирани. За това на този етап гаранциите няма да действат на тези територии;

• Украйна е готова за неутралитет;

• подчертава, че от мирния договор ще произтекат конституционни промени, които следва да бъдат одобрени на референдум и впоследствие договорът да бъде ратифициран от Върховната Рада и от парламентите на държавите гаранти;

• Крим следва да е отделна клауза от договора. "В продължение на 15 години ще водим преговори с Русия на полуострова и през това време няма да има военни действия";

• въпросите за статута на окупираните територии на Луганска и Донецка области се предлага да бъдат обсъдени от президентите на Украйна и РФ;

• "Днес нищо не е подписано";

• "за референдума е необходим мир. Никой гарант няма да подпише договор под натиск. Ако всички страни приемат такава позиция, ще има изтегляне на войските, връщане на хората и след това провеждане на референдум";

• "Ние признаваме само границите на Украйна от 1991 г., без компромиси";

• "Обявихме най-важните изисквания. Ще водим диалог през следващите 2 седмици, след което ще поканим държавите гаранти на преговорите".

Основните акценти на руската делегация:

• Русия предприема стъпки за деескалация - драстично ограничи военните действия в киевско и черниговско направление;

• срещата между Путин и Зеленски е възможна едновременно с парафирането на мирния договор от външните министри;

• РФ е получила писмени предложения от Украйна, потвърждаващи желанието й за неутрален и неядрен статут. Те включват отказ от производството и разполагането на всички видове оръжия за масово унищожение;

• с интензивна работа по договора и намиране на компромис, възможността за мир е по-близка.

По време на разговорите са обсъдени и въпросите за прекратяването на огъня и нарушенията на Женевската конвенция по отношение на военнопленниците.

Анализът на изложените позиции позволява да се оцени, че украинската страна се стреми да демонстрира безалтернативност относно териториалната цялост на страната и очевидно се възползва от патовата ситуация във военно отношение.

Руската делегация проявява дипломатичност към предложенията на Киев, без опит за инициатива. По всичко изглежда, че не е упълномощена да навлиза в детайли и предвид категоричността на украинската позиция тя обяви, че се връща в Москва още след първия ден.

Турция се възползва в максимална степен от войната в Украйна. Ердоган е известен с умението си да управлява кризи и предвид предстоящите избори през 2023 г. целта му е да укрепи лидерството си, застрашено от финансовата и икономическа нестабилност.

Слабост в стратегията му обаче е нежеланието на Кремъл да се договаря с Киев в регионален контекст. За Путин Украйна беше поводът, който трябваше да осигури на РФ статут на глобална сила.

Истанбулски споразумения ще означават нови Мински, което трудно може да бъде "преглътнато" в Кремъл.

В този аспект огласяването на данните за опита за отравяне на Абрамович непосредствено преди срещата в Истанбул следва да се разглежда като допълнителен натиск върху Путин. Нещо като ...знаем всичко, виждаме всичко, нямаш много опции, не се страхуваме... Разграничаването на Вашингтон и на Киев от разследването на Bellingcat и WSJ само допълва тезата, оставяйки все пак диапазон за договаряне.