РФ опитва да създаде външна среда за преговори. Ролята на Турция

След повече от 160 дни от началото на войната в Москва трескаво се работи по създаване на предпоставки за преговори по Украйна.

Инструментариумът обаче е силно ограничен и лишен от стратегически параметри.

Разчита се предимно на пропаганден шантаж в кризисни райони, в които обаче РФ има все по-лимитирано влияние. Нито ескалацията в Северно Косово прерасна в конфликт, нито Китай започна военни действия в Тайван. Светът все така остава фокусиран върху руската агресия в Украйна и осъждането й.

Успоредно с това значителен ресурс е насочен и към дискредитиране на Киев като надежден партньор на Запада, с цел ограничаване на оръжейните доставки и възпрепятстване на бъдещите настъпателни операции на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

За реализиране на пропагандната стратегия са ангажирани лобисти, вероятно от всички нива, като бившия канцлер Шрьодер, Амнести и всички, "балансиращи" между агресора и жертвата, които да формират благоприятна среда за измъкване от все по-сложната за руската страна ситуация в Източна и Южна Украйна. Идеята за Украйна като конфедерация от швейцарски тип например, би била приемлива загуба, опакована като победа за вътрешна консумация.

Каква е ролята на Турция?

Сложните отношения между Анкара и Москва за доминиране в региона отново са фокусирани върху задаването на дневен ред за прекратяване на военните действия в Украйна в съответствие с интересите им, които не се препокриват в настоящия момент.

След споразумението за зърното двете страни насочват усилия към промотирането му като добра основа за разширяване на преговорните възможности, залагайки различни очаквания.

Както е известно, двамата лидери си обещават много и рядко се придържат към договореното предвид традиционната липса на доверие. Знаем го от Сирия, Либия и Нагорни Карабах. Видяхме го и веднага след зърнените договорки при руския обстрел на Одеса, а Анкара очевидно подкрепя настоящата атака на Азербайджан в Нагорни Карабах.

В този ред на мисли утре е поредната им среща в Сочи, от която всеки ще се възползва в свой интерес, без да има потенциал да излезе извън регионалния контекст независимо от очакваните гръмки претенции за това.

Или накратко, Армения ще отстъпи отново територии, а Ердоган няма да плати висока цена за това...

Снимка: АП - 2018 г.