След Мадрид - ракетен терор и отговорът "HIMARS"

След срещата на НАТО в Мадрид и новата стратегическа концепция с ясно очертаната заплаха от РФ на терен в Украйна доминират от руска страна ракетни удари, включително по гражданска инфраструктура, а от украинска - прицизното използване на реактивната система за залпов огън M142 HIMARS срещу логистични бази и командни пунктове.

Срещата на НАТО в Мадрид в края на юни ще се запомни преди всичко с приемането на новата стратегическа концепция, според която трите най-важни елемента са отбрана и възпиране, превенция и реакция при кризи и развитие на сътрудничеството между партньорите.

В настоящия документ не се изключва нападение срещу някой от съюзниците, а Русия се определя като най-важният източник на преки заплахи за сигурността на НАТО.

Укрепването на руския военен потенциал и руско-беларуската военна интеграция се възприемат като предизвикателства за сигурността.

Това е значителна промяна спрямо концепцията от 2010 г. за "активно участие, модерна отбрана", която включваше стремеж за развитие на стратегическо партньорство с РФ. В настоящата не се споменава нито Съветът НАТО - Русия, нито основополагащият акт НАТО - Русия от 1997 г. Въпреки това някои страни членки настояват да се запази възможността за връщане към този документ като основа за развитие на отношенията с Русия в бъдеще.

Всяка промяна в отношенията на Алианса с Москва обаче зависи от прекратяването на агресивната й политика и връщането към пълно спазване на международното право.

В момента отговорът на враждебните руски действия е засилване на отбраната и възпирането. В същото време НАТО се ангажира да поддържа комуникационни канали за намаляване на риска, предотвратяване на ескалация и увеличаване на прозрачността.

Друг знаков форум беше конференцията за възстановяването на Украйна, проведена на 4 и 5 юли в Лугано, Швейцария, на която присъстваха представители на над 40 държави и 18 международни организации, включително Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

По време на конференцията беше представен планът за възстановяване на Украйна, известен като "планът Маршал". Той е изготвен от Националния съвет за възстановяване на Украйна след войната, консултативен орган към президента Зеленски, създаден през април.

Според анализа на полския Център за източни изследвания - OSW се предвижда реконструкцията да продължи 10 години и да се извърши на три етапа. Първият покрива текущите нужди за възстановяването на разрушената критична инфраструктура. Вторият етап обхваща периода 2023 - 2025 г. и включва 580 проекта на стойност 350 млрд. долара, а третият етап - периода 2026 - 2032 г. с 270 проекта на стойност 400 млрд. долара.

Национални проекти

По време на форума, като част от плана за възстановяване, бяха представени 15 секторни програми, състоящи се от 850 проекта на стойност над 750 млрд. долара. Те обхващат следните области:

• Повишаване на отбраната и сигурността (50 млрд. долара) - предвижда превъоръжаване на армията и адаптирането й към стандартите на НАТО и развитие на собствена отбранителна индустрия, включително авиационна;

• Интеграция с ЕС (един млрд. долара) - адаптиране на украинското законодателство към правото на ЕС;

• Опазване на околната среда (20 млрд. долара) - в т.ч. изграждане на сметопреработвателни заводи;

• Енергийна сигурност (130 млрд. дoлара) - изграждане на нови водноелектрически централи, развитие на възобновяеми енергийни източници, завършване на два блока на АЕЦ "Хмелницка" и модернизация на други атомни електроцентрали, разширяване на електрическите връзки със страните от ЕС и изграждане на 15 GW електролизатори за производство на зелен водород;

• Подобряване на инвестиционния климат (5 млрд. долара) - мащабна дерегулация на икономиката, реформа на Държавната митническа служба и Държавната данъчна служба;

• Осигуряване на конкурентен достъп до капитал (75 млрд. долара) - въвеждане на система от държавни субсидии и гаранции по заемите, намаляване на лихвените проценти по заемите и стимулиране на развитието на ипотечното кредитиране;

• Макрофинансова стабилност (60-80 млрд. долара) - осигуряване на средства за покриване на бюджетния дефицит;

• Развитие на икономически сектори, произвеждащи стоки и услуги с висока добавена стойност (50 млрд. долара) - развитие на хранително-вкусовата промишленост, производството на мебели, машиностроенето, металургията и IT сектора;

• Разширяване на логистичната интеграция с ЕС (120-160 млрд. долара) чрез: изграждане на железопътни линии със стандартно междурелсие; модернизиране и разширяване на капацитета на 13 гранични пункта в периода 2022 - 2024 г. и изграждане на три нови гранични пункта (два с Унгария и един с Румъния); изграждане на складове и терминали на границата на ЕС, по-специално елеватори за съхранение на зърно;

• Реконструкция и модернизация на жилищния сектор в регионите (150-250 млрд. долара) - изграждане на жилищна инфраструктура в съответствие със съвременните технологии; повишаване на енергийната ефективност на сградите; модернизиране на системите за топлоснабдяване и водоснабдяване;

• Социална инфраструктура (35 млрд. долара) - реконструкция на разрушени и модернизация на оцелели съоръжения, с особен акцент върху енергийната ефективност;

• Развитие на образователната система (5 млрд. долара) - повишаване на качеството на образованието чрез реформиране на системата, адаптиране на университетските учебни програми към стандартите за качество на ЕС;

• Модернизация на здравеопазването (5 млрд. долара) - подобряване на качеството на предоставяните услуги, в т.ч чрез развитие на регионалните здравни звена;

• Развитие на културата и спорта (20 млрд. долара) - подкрепа за регионални и централни медии, разширяване на инфраструктурата (музеи, културни центрове), изграждане на пет модерни спортни съоръжения, позволяващи организирането на международни събития;

• Осигуряване на ефективност на социалната политика (7 млрд. долара) - провеждане на пенсионна реформа, интегриране на ветераните и насърчаване на бежанците да се завърнат в Украйна.

Резултатите от двата форума категорично очертават перспективите пред следвоенното развитие на Украйна в съответствие с тясното й интегриране с НАТО и ЕС. Киев декларира ясно дългосрочните си цели и демонстрира политическа воля за цялостна модернизация и европейска интеграция на Украйна.

Независимо от заложените перспективи са налице и негативни тенденции. Наблюдава се както във вътрешен, така и във външен аспект "умора" от войната, която обслужва руската стратегия за продължителен изтощителен конфликт, който да отслаби подкрепата за Киев. Задълбочаващите се финансови и икономически проблеми в глобален контекст, свързани с високите инфлационни нива и кризата в енергийния сектор налагат търсенето на гъвкави решения.

В тази връзка следва да се възприема активизирането от началото на юли на руските ракетни удари срещу множество цели на цялата територия на Украйна. Стремежът е да се разколебае общественото доверие в способността на Киев да отговори адекватно на руската агресия. Продължават и опитите на Кремъл за създаване на условия за преговори, включително чрез внушения за корупционни практики при доставките на въоръжение. Расте и натискът върху Лукашенко за включване в "специалната операция".

След овладяването на Севeродонецк и Лисичанск усилията на руското командване са насочени към обкръжение на украинските сили на юг от Изюм и на север от Пoпасна. Непосредствени цели са Бахмут, Славянск и Краматорск.

В Харковско направление целта е да се ангажират украинските сили от Изюмско направление, с което да се очертаят предпоставки за напредък в Донецка област. На юг в Херсонско и Запорожко направление руските сили се стремят да удържат заeтите позиции. След оттеглянето от остров Змийни не съществува непосредствена опасност за окупиране на Одеса.

Отговорът на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) се нарича HIMARS. През последните 5 дни ВСУ отчитат над 15 поразени цели, главно командно-логистични пунктове на територията на т.нар ЛДНР.

Въпреки очевидните успехи след доставките на РСЗО анализите сочат, че те не могат сами по себе си да решат войната. Да, осигуряват важно предимство, но ВСУ продължава критично да се нуждае от непрекъснатост в доставките на тежко въоръжение и подготвен личен състав.

Очакванията са процесите да се динамизират в края на юли и началото на август както от руска, така и от украинска страна. След загубите от последните дни в личен състав, включително висш команден, и материални ресурси вероятно е Путин да търси активизиране на настъплението в Донецка област в съчетание с ракетни удари. Той се нуждае от приемлива победа възможно най-бързо на фона на растящите военни способности на ВСУ. От своя страна Киев се надява на възможност за контранастъпление от юг и съсредоточава усилия в тази посока. Отвоюване на Херсон ще има решаващ превес върху изхода на военните действия.